Жури

Международно жури

КРИСТИ ПУЮ
РЕЖИСЬОР, ПРЕЗИДЕНТ НА ЖУРИТО

358x347_1x2_360x540_res_560x840_res_840x1260_res_1840x2760_res_Cristi-Puiu.jpg

Кристи Пую е режисьор и сценарист, роден в Букурещ, Румъния през 1967 г. През 1992 г. е приет в Университета по визуални изкуства в Женева, където изкарва различни курсове по рисуване и кино. През 1995 г. късометражният му филм „Avant le petit dejuner“ е награден на фестивала в Локарно. Пую се дипломира като бакалавър в специалност „Кино“ през 1996 г. с документалния „25.12.1995. București, Gara de Nord“. Заедно със съпругата си, Анка Пую, основава продуцентската компания „Mandragora“. Филмите на Пую печелят награди на различни фестивали по света. „Смъртта на г-н Лазареску“ взима Наградата в секция „Особен поглед“ в Кан през 2005 г., наред с множество други награди, а късометражният „Кафе и цигари“ печели „Златна мечка“ на Берлинале през 2004 г. „Аврора“ (2010) е отново в „Особен поглед“ в Кан, като печели Наградите „East of the West“ и„Кристален глобус“ за най-добър оператор в Карлови Вари. Последният му пълнометражен филм – „Сиераневада“ (2016), е номиниран за наградата „Златна палма“ на фестивала в Кан.

МАНФРЕД ШМИД
ФИЛМОВ ЕКСПЕРТ

358x424_res_528x625_3x3_Manfred_Schmidt_2-mejdunarodno-juri.jpg

От 1998 до 2016 година, Манфред Шмид работи като изпълнителен директор на немския филмов фонд MDM. От 1969 до 1981 е член на театъра „Максим Горки“ в Берлин. Следва седемгодишен период като писател на свободна практика. През това време Манфред Шмид взема курсове за кореспондент в Лайпцикския институт по литература. През 1988 започва работа като сценарен консултант и автор в студиото за документални филми DEFA, а от 1990 до 1992 става заместник главен редактор. Преди да стане директор на MDM е работил като заместник програмен директор на факултета за наука и култура при Mitteldeutscher Rundfunk (MDR) от 1992 до 1998 г. Манфред Шмид е член на Европейската филмова академия, Kuratorium Förderverein Deutscher Kinderfilm e.V., член на борда на ScripTeast и консултативния борд на Sam Spiegel International Film Lab.

ДЕБОРА КАРА ЪНГЪР

АКТРИСА

381x389_1x0_400x533_res_Deborah-Unger-027-copy.jpg

Като първата канадка, приета в престижния Национален институт за драматично изкуство в Австралия, известната и награждавана актриса дебютира с Ръсел Кроу в Кървава клетва, след която следват много успешни екранни превъплъщения във филмите Катастрофа на Дейвид Кроненберг, Играта на Дейвид Финчър с Майкъл Дъглас, Урагана с Дензъл Уошингтън и Разплата с Мел Гибсън. Тя участва в над 50 филма - блокбъстъри и независими творби, заедно с актьори като Джон Траволта, Никол Кидман, Скарлет Йохансон, Майкъл Кийтън, Самюъл Джаксън, Мартин Шийн и Ал Пачино. През 2017 година ще може да бъде видяна заедно с Никълъс Кейдж във “Vengeance: A Love Story”. Работата ù носи множество награди, включително „Джералдин Пейдж” за най-добра актриса за “Емил”, където си партнира със Сър Иън Маккелън, Награда на канадската академия за работата й със София Лорен в “Между непознати” и с Рейф Файнс в Съншайн на Ищван Сабо. През 2014 г. тя получи приза „Woman In Film “Gena Award”, кръстена на легендарната Джина Роуландс, известна и със своята отдаденост на независимото кино.

АНЖЕЛА НЕДЯЛКОВА
АКТРИСА

358x479_res_1246x1667_1253x0__MG_3810.jpg

Кинопробивът на Анжела Недялкова идва през 2011 г., когато тя изиграва главната роля в «Аве» на Константин Божанов. С това изпълнение печели наградата за най-добра актриса на филмовия фестивал във Вилнюс. Следват водещи роли в игралния филм «Българска рапсодия» и телевизионния сериал «Връзки“. След това тя е избрана за главната роля на Женя в „Paradise Suite“ - холандското предложение за Оскар’16 за най-добър чуждоезичен филм. Нейното изпълнение е посрещнато с аплодисменти и Анжела печели наградата за най-добра актриса на 20-ия София Филм Фест, както и наградата Angela Acting Award на Ирландския Subtitle Film Festival. Последната й роля е на Вероника в „Трейнспотинг 2“ на Дани Бойл, дългоочакваното продължение на емблематичния британски филм.

ЕЛИЦА ПЕТКОВА
РЕЖИСЬОР

358x437_res_ElizaPetkova.jpg

Родена през 1983 във Велико Търново. След гимназиалното си дипломиране заминава за Германия, където през 2009 завършва магистратура по философия и японистика в Дюселдорф. Паралелно започва да създава филми с първоначален фокус върху критичната документалистика. През 2011 е приета кинорежисура в Немската Филмова и Телевизионна Академия в Берлин, където създава като сценарист и режисьор множество късометражни филми. Филмът ù „abwesend“ е поканен през 2015 в състезателната селекция Cinéfondation на фестивала в Кан. Първият ù пълнометражен филм „Жалейка“ (2016) участва в програмата Generation 14+ на Berlinale, където е номиниран за най–добър дебют и получава почетен диплом от международното жури. „Жалейка“ е носител на голямата награда на 20-то издание на София Филм Фест, последвана от още награди и множество международни фестивални участия.

БАЛКАНСКО ЖУРИ

СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ
АКТЬОР, КОМПОЗИТОР И РЕЖИСЬОР

349x424_8x1_358x537_res_Stefan-Vyldobrev.JPG

Стефан Вълдобрев е български актьор, композитор, автор и изпълнител на песни, филмов режисьор. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ и специализира кинорежисура във Филмовата академия ФАМУ, Прага. Има издадени единадесет албума, композирал е музиката за множество филми и театрални представления, изиграл е солиден брой роли в театъра и киното. Работата му през годините се радва на богат фестивален живот, зрителски интерес и престижни награди и номинации. Сред по-значимите му филми като актьор са: „Изпепеляване“ (“Златна роза”‘04 за най-добра мъжка роля), „Стъклената река“, „Миграцията на паламуда“, „Потъването на Созопол“ и „Подгряване на вчерашния обед“. Като композитор: „Светът е голям и спасе-
ние дебне отвсякъде“, „Пансион за кучета“ („Златна роза“ 2000 за кино-дебют), „Съдилището“ и „Недадените“. През 2009 режисира телевизионния спектакъл “100 години Тодор Колев”. През 2010 прави документалния филм “Манчестър Юнайтед от Свищов”, който влиза в официалната селекция на IDFA Амстердам, HotDocs Торонто, Сараево, Варшава, София Филм Фест и печели специалната награда на журито в Алмати’12 и наградата за най-добър филмпортрет на фестивала „Листопад“, Минск’12.

СТЕФАН УХРИК
ФЕСТИВАЛЕН ДИРЕКТОР

358x369_res_723x746_276x3_Stefan-Uhrik.JPG

Стефан Ухрик е роден през 1955 г. в Братислава. Следва драматургия във Филмовата академия в Прага (FAMU) в периода 1976-1981 г. От 1983 до 1991 работи за словашката национална телевизия като главен редактор. По-късно оглавява фондацията Milos Havel’s Script и от 2006 до 2011 е част от борда на RWE Barrandov script fund. Автор е на сценария на няколко телевизионни филма и пиеси, както и на пълнометражния филм Only a Day (1988). През 1992 започва работа към Международния фестивал в Карлови Вари, където създава Форум на независимите – важна част от основната програма. През 2007 създава Полски фестивал за късометражно кино и е неговият програмен директор. През 2008 става програмен директор на Международния филмов
фестивал в Прага – Febiofest. От 1998 работи още за Международния филмов фестивал Манхайм-Хайделберг, където отговаря за Копродукционния форум и през 2012 става член на Програмния комитет. От 1993 режисира и продуцира месечното телевизионно списание FILMOPOLIS – за независими филми и режисьори. Досега има режисирани и продуцирани около 200 едночасови програми. През 2011 продуцира за чешката телевизия седмичното предаване FILMKOMPAS. Член е на Европейската филмова академия.

СТЕФАН ЛАУДИН
ФЕСТИВАЛЕН ДИРЕКТОР

358x371_res_Stefan_Laudyn_2016-bg-eng.jpg

Стефан Лаудин е директор на Варшавския международен филмов фестивал. През 1980 работи като мениджър и организатор на събития около варшавската рок-сцена. През 1990 оглавява дистрибуцията на Warner Bros на територията на Полша. През 1995 г. открива и става главен мениджър на Варшавската филмова фондация. В перидоа 1996-2005 работи като експерт за Полската агенция за сценарии. През 2000 година открива Warshaw Screenings. През 2006 пренася Церемонията на Европейските филмови награди във Варшава. Член е на Европейската филмова академия и на Полската филмова академия. В периода 2004-2008 г. е член на борда на ЕФА. Стефан Лаудин е свързан с международната промоция на множество полски филми. Също така е поет и има публикувани осем книги като член на поетическата група Rebjata.

ДОКУМЕНТАЛНО ЖУРИ

АНДРЕЙ ТАНАСЕСКУ
ФЕСТИВАЛЕН ПРОГРАМАТОР, РЕЖИСЬОР

358x358_res_Andrei-Tanasescu.jpg

Андрей Танасеску е фестивален програматор, куратор и режисьор, работещ в Букурещ и Торонто. След като получава диплом за специализация по кино в университета в Торонто, помага за създаването на Румънския филмов фестивал в Торонто. Завършва магистратура по литература в университета St. Andrews в Шотландия с тезис за Дельоз и румънското кино. От 20010 е част от програмния екип на международния филмов фестивал в Торонто, като освен това е редовен сътрудник към програмата „Форум“ на Берлинале и Букурещкия международен експериментален филмов фестивал (BIEFF). Страстта му за музика и кино е довела до множество проекти, свързани със спецификите на всяка от двете форми и техния потенциал за историческа преоценка.

ЕВГЕНИ ГИНДИЛИС
ПРОДУЦЕНТ

351x384_0x41_351x425_6x1_358x537_res_Yevgeny-Gindilis.jpg

Възпитаник на училището Tisch през 1994, Гиндилис работи за различни телевизии в САЩ и Русия. От 1998 година той се занимава с филмово продуцентство и ръководи международни проекти за NTV-Profit. През 2004 година основава комапнията TVINDIE Film Production. От 2009 година насам той е директор на пазара за копродукции на Московския филмов фестивал - CentEast Moscow, а от 2012 – изпълнителен директор на филмовия пазар Прожекции на червения площад. През 2016 става съосновател на филмовия пазар Кинопоиск. Гиндилис е член на Европейската филмова академия, Руския национален съвет за наградите Оскар и Киносъюз.

TОНИСЛАВ ХРИСТОВ
РЕЖИСЬОР

358x436_0x0_358x538_res_Tonislav-Hristov-Director.jpg

Tонислав Христов завършва кинорежисура през 2007 в Хелзинки. През последните години филмите му са представяни на най-големите кинофествали в света: Сънданс, Карлови Вари, Пусан, ИДФА, Трайбека и мн. др. Филмите му “Любов и инженерство”, “История за храната и душата” и “Правилата на ергенския живот” са носители на множество международни награди.