Заснет в близко до реалното време и отразяващ, както Пую казва, „типичната румънска мудност”, филмът предизвиква трескаво безпокойство. Не му е чужд и черният хумор, характерен за източноевропейското кино. Камерата (повечето кадри са от ръка) е по-скоро наблюдател, отколкото изследовател. Нашата представа за г-н Лазареску се изгражда от видимите детайли, не толкова от задълбочени откровения. Героят има няколко котки. В апартамента му цари безредие. Телевизорът постоянно работи. Шеговито се намеква, че дъхът му мирише на алкохол. Актьорът ветеран Йон Фискутеану в ролята на г-н Лазареску достойно изнася на плещите си целия филм. Но акцентът не е върху образите, а върху дисекцията на една житейска ситуация. Вдъхновен от Шестте морални приказки на Ерик Ромер, Смъртта на господин Лазареску е първият от шестте филма, посветени на букурещките квартали, които Пую възнамерява да направи. Заснет е крайно натуралистично и напомня Догма-филмите. Жалките и безнадеждни опити да се окаже медицинска помощ на героя се осъществяват в уродлива клаустрофобична обстановка. Пую е потресен от пълната безпомощност и липса на съчувствие в румънското здравеопазване. Но бюрокрацията и отсъствието на хуманност са глобални проблеми. Макар Смъртта на господин Лазареску да е свързан с конкретното време и място, очевиден е и обобщаващият паралел с творчеството на Данте и Вергилий, съименници на трагическия герой и неговия брат."
Димитри Ейпидeс, Международен филмов фестивал в Торонто
НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ -
Програма
- 03.03.2017
ДОМ НА КИНОТО - 20.00 часа - 28.03.2017
EURO CINEMA - 20.45 часа