Режисьор - Нено Белчев
Сценарий - Безмер Багрянов, Нено Белчев
Оператор - Нено Белчев
Музика - Мартин Евстатиев
С участието на - Павел Шанов, Нено Белчев, Петър Атанасов, Цонка Белчева, Павлина Младенова, Радул, Белчо Белчев, Ирена Димитрова, Полина Милчева, Петър Костадинов, Румен Рашев, Алекси Иванов, Пламен Димитров, Мариана Шиеверскa, Иван Бараков, Калин Белчев, Красимир К. Костов, Елен Сабатини, Милка Юдова, Веселин Начев, Илина Славова, Якуб Шиеверски
Продуцент - ВИДЕОХОЛИКА, Нено Белчев
Продукция - VIDEOHOLICA

Като структура на повествованието филмът напомня постмодерен роман – фрагментиран, безсюжетен, разпокъсан и на пръв поглед хаотичен. Отделните парчета могат да бъдат преподреждани и всяко едно има свой собствен живот. Жанрово филмът стои на границата между псевдодокументалното кино, видео арта, пънка (като отношение) и черната комедия. Филмът ползва изразните средства на документалистиката, но всъщност не е документален, дори съдържа някои фантастични елементи и криминални моменти, които умело съчетава с гротескна анимация и поетичен визуален език. Историята се развива предимно в хипотетична балканска страна, където комунистическият режим се срива в края на 80-те години, но след няколко десетилетия отново се „възражда“ чрез осъществяването на контрареволюция. Моето сърце е октопод или баща ми на брега на черното море разглежда проблематиката на изгубеното в прехода поколение през очите на един негов представител, но всъщност засяга общочовешки проблеми. Главният герой (човек на средна възраст) е имигрант в Берлин от хипотетична балканска държава, в която се завръща нелегално, за да направи документален филм за своя баща (известен, но позабравен художник от близкото минало), а се завръща нелегално поради това, че на младини е бил замесен в банков обир. Синът цял живот пламенно е отстоявал своя творческа позиция, но не е достигнал известността и успеха на своя родител, а същевремено е пропуснал да открие своето място в обществото и да се справи с хаоса в личния си живот. Неговият глас (глас зад кадър) води повествованието като поредица от коментари върху спомени за неговия баща, чрез които той ненатрапчиво излага своето разбиране за живота, изкуството и смъртта. Същевременно той поднася и един личен прочит на историята от края на XX и началото на XXI век. Също така деликатно, но и леко иронично разказът съпоставя живота на бащата с живота на сина и представя техните взаимоотношения, запознавайки ни с тях през призмата на различни културни и времеви контексти.

Програма

  • 11.03.2017
    ФРЕНСКИ ИНСТИТУТ - КИНО „СЛАВЕЙКОВ” - 20.15 часа