Онлайн фестивален вестник - брой 3

Тони Палмър: "Да правиш документални филми значи да откриваш"

Режисьорът Тони Палмър имаше удоволствието да представи две ленти ("Бийтълс и Втората световна война" и "Ленард Коен: Bird On A Wire") от филмографията си, която наброява повече от сто продукции, пред пълни зали в Дом на киното и Културен център G8. Какво е да си близо до Ленън и Коен и как документалното кино ни обогатява? Тони Палмър повдига завесата, за да надникнем в част от историите му.

Какво бихте изследвал в контекста на филми и истории?

Винаги има едно и също нещо, което ме вълнува - човешкото състояние. За беда, избрал съм да го проучвам чрез документални филми, вместо игрални. В "Бийтълс и Втората Световна Война" не виждаме Бийтълс, само чуваме техните песни. Този филм е за нещо друго, но музиката на Бийтълс води до целта.

Кой е най-скъпият Ви спомен с Бийтълс или Джон Ленън?

Най-смешният спомен е, когато ходих на гости на Джон в къщата му, вече живееше с Йоко. Целият разговор, който беше около 7-8 часа се проведе в спалнята, на леглото му. Говорихме за идеята на Джон да се напише книга за Джон, Йоко и тяхната връзка. Тогава осъзнах, че това би била книга, която Йоко каза, че трябва да направим.

Казвал сте, че се възхищавате на куража във всичките му форми. Можете ли да ни дадете пример за проява на кураж в някои от музикантите, които сте снимал?

Шостакович е очевидният пример. Той постоянно си мисли, че ще бъде застрелян или приятелите му ще бъдат убити. Някак го превъзмогва, намира начин да оцелее и моят филм изследва именно това - как той успява да го постигне. Той запазва верността си към артистичните си представи и продължава да прави музиката, в която вярва.

Защо Ленард Коен приема филма "Bird On A Wire" като вид конфронтация?

Мисля, че той предусети колко много се доближаваме до него. Когато видя за първи път обсега на филма, той почувства, че това е твърде лично. В края на филма той плаче. Трудно е да гледаш себе си разплакан на екрана, ако не си очаквал това. Мисля, че филмът е изцяло позитивен за него, така че в края на краищата е нямал никакви причини да се притеснява.

Промени ли се представата Ви за него и историята за филма, докато го снимахте?

Не, нямах история. Просто го наблюдавах. Правех филм за него като човек. Не можех да пиша сценарий, никога не съм имал сценарий. Да правиш документални филми значи да откриваш. Научих от него какво е да си поет, артист и какво е да си човек.

В какво вярвате като режисьор и като човек?

Като режисьор вярвам в отговорността. Трябва да се стараем много по всички възможни начини да казваме нещата такива, каквито са и да не сме раболепни на целия натиск - комерсиалния или артистичния натиск, който хората оказват върху теб. Като човек съм смутен от невежеството на младите хора днес и незнанието им какво се е случило в близкото минало. Какво става през 20-ти век? Хората не знаят. Стивън Спилбърг беше направил проучване сред студенти за Холокоста и остана потресен от резултатите. Около 80% от тях нямаха идея какво е това.

Има ли още нещо, което искате да постигнете в киното?

Да, но не че съм твърде стар... Просто не ми се занимава с идиоти в телевизията. Борбата за мен е да си върна ентусиазма. Има много неща, за които искам да направя филм. Но има и други работи, които ми се вършат като да посещавам непознати държави, може би ще напиша нова книга, а и ми харесва да идвам на фестивал като този. Усилието да направя още един филм остава на заден план. Е, ако някой дойде и ми каже, че има милион долара и иска да направя филм, да, разбира се. Веднага

Как се промени и разви Вашата работа с годините?

Беше повече късмет. Имах Божията благословия много рано. Аз не бях монтажист на първия си филм. Имах много добър монтажист, който ми каза накрая на филма: "Писна ми да ми седиш зад гърба. В следващия филм ти ще стоиш тук, а аз ще съм зад теб, в случай, че имаш затруднения. Ще ти помагам, но ти ще го монтираш!" Нямах никакъв опит като монтажист, така че прекарах около 5-6 седмици. Сега съм много добър монтажист, мога да монтирам всичко много бързо. Но след тези 5-6 седмици с чудесния материал, бях абсолютно объркан. Монтажистът каза да си починем за седмица. Беше май 1968. По това време, един следобед отидох на кино да гледам новия филм "2001: Космическа одисея", гледах и вечерната прожекция в същия ден. И на следващия - трите прожекции. Гледах го около 10 пъти. Първите 22 минути бяха моето обучение. Нямаше думи, само образи, музика, не се изгубваш, знаеш каква е историята, знаеш какво Кубрик иска да ти каже и си казах: "Това е! Глупав съм! Като правиш документални филми, не се нуждаеш от разказ, а от образи и музика." Така че се върнах, видях пак материала и монтирах целия филм за 8 дни. Веднага видях: образи, музика, разкажи историята, направи го ясно, зрителите няма да се изгубят. Това е едно от моите 3-4 интелектуални преживявания за това какво е великото кино

В кино „Влайкова“ може да гледате филма "Ленард Коен: Bird on a Wire" на 15 март от 19:00 часа или филма "Бийтълс и Втората Световна Война" на 16 март от 19:00 часа.

"Конституцията" – какво е да си човек на тази разпокъсана земя

Режисьорът Райко Гърлич и дългогодишния му приятел Анте Томич пишат сценария на тази провокативна комедия, копродукция между Хърватия, Словения, Чехия, Македония и Великобритания.

Виеко (невероятният Небойша Глоговац) е петдесетгодишен хърватски учител, който търпи масови подигравки заради хомосексуалността си. Една едничка утеха получава и тя е само когато носи любимата си рокля. Тормозен от социално слабия си, вечно сърдит баща (бивш високопоставен военен), който никога не е одобрявал начина му на живот, сега Виеко се грижи за него и не пропуска да му напомни за несгодите в отглеждането, което е получил. Една вечер, докато се разхожда по улиците на Загреб пременен като Катарина, е нападнат от гневни хомофоби и се озовава в болницата, където е приветстван от съседката си Мая (Ксения Маринкович). В следващите дни тя ще му помогне да се възстанови от побоя и дори ще поеме грижите за баща му, който междувременно претърпява тежка лекарска намеса. В знак на благодарност, Виеко се съгласява да изчете хърватската конституция на съпруга на Мая, Анте (Деян Ачимович), който пък страда от дислексия, а трябва да вземе предстоящия си изпит, за да остане на работа в полицията. Виеко е хърватин и има своите предразсъдъци към сърбина Анте, но опознавайки се, те постепенно научават истинското значение на самата конституция.

„Конституцията“ е филм, който сигнализира за серия от социални, политически и етнически проблеми, които остават все така неразрешени в бивша Югославия. Виеко е дързък преподавател и добър съсед и приятел, но след като е прекарал цял живот в прикриване на същността си заради страха от неодобрение, се оказва озлобен и циничен. Анте и Мая са закъсали за пари и всячески опитват да си осиновят дете. Всички те живят в една сграда, но са коренно различни – огледална версия на днешна Хърватия, в която очевидно дори най-добрите стават жертва на високомерието и предразсъдъците.

В крайна сметка, без да поучава, полемичният филм на Гърлич просто разисква с усмивка какво е да си човек на тази разпокъсана земя.

Гледайте филма „Конституцията“ ДНЕС, 14 март от 18:30 в кино „Одеон“ или на 16 март от 14:00 в кино „Люмиер Лидл“

"Отвъд тишината" - 113 минути за надеждата да се събудиш на сутринта и да си нормален

Историята на филма ще ни отведе в Израел през не далечната 1973. Изминали са само шест години от шестдневната война, но Менаше още не се е възстановил от преживяното като войник на бойното поле. Борещ се със собствените си демони, главният герой се изолира както от обществото, така и от най-близките си. По цял ден той обикаля сам с червения си пикап и мислите си, докато жена му Дафна поема грижата за малкият им десетгодишен син Шломи, който повече от всичко има нужда от бащината фигура в живота си. Жената на Менаше се опитва по всякакъв начин да върне мъжа си към нормалния живот.

В отчаяните си опити да го накара да говори за проблемите, тя го тласка все по-далеч от себе си. Дафна обаче не е готова да се предаде в борбата за мъжа си и здравия семеен живот за детето им. Тя търси помощ от военните, но се оказва, че нито една от големите институции по онова време не е заинтересована в това да разреши проблема на съпруга ѝ. Ситуацията се усложнява допълнително с избухването на войната от Йон Кипур, което означава, че Менаше трябва да се върне на бойното поле… Този момент е съдбоносен за протагониста, защото животът му отново ще бъде смъртно застрашен.

Дали Менаше ще успее да съхрани живота си и семейството си непокътнати?

Гледайте филма "Отвъд тишината" ДНЕС, 14 март в Дом на киното от 21:00 часа и на 15 март отново в Дом на киното от 13:00 часа

"Тъмносветло" - когато нямаш правото да бъдеш себе си

Новият филм на турската режисьорка Йешим Устаоглу участва в Балканския конкурс на София филм фест. "Тъмносветло" е драматичен разказ за две жени, живеещи в противоположни светове. Техните пътища се пресичат, за да покажат „тъмната“ и „светлата“ страна на женския свят. Двете героини имат много общи черти, въпреки различия начин на живот, който водят.

Една от главните героини е привлекателната и разкрепостена Ченаз, която живее с партньора си Джем в Истанбул. Ченаз е психиатър и за да завърши обучението си, трябва да работи две години в болница, в малко градче край морето. Тя се радва на живот, изпълнен с привилегии и лукс, дори смята себе си за модерна и преуспяла. Героинята гледа с безразличие както на работата и партньора си, така и на себе си. През делничните дни тя прекарва време с различни пациенти, в очакване с нетърпение да се завърне в Истанбул през уикенда. Съдбата решава да срещне Ченаз с Елмас – млада, работлива жена, която е продадена от своите родители на по-възрастен мъж. Тя става жертва на постоянен тормоз от страна на съпруга си, който я третира като секс робиня. Допълнително, Елмас изпълнява ролята и на прислужница, която се грижи за болната му майка. Една сутрин съседите на момичето я виждат в безпомощно състояние и не след дълго пристига полиция, която намира телата на мъжа и майка му. Елмас е изпратена в местната болница под арест. Тази среща драстично променя живота на Ченаз.
Филмът проследява серия от емоционални, психически и физически злоупотреби с жените в Турция. Чувствен разказ за две нежни същества, лишени от правото да бъдат себе си, да обичат и да бъдат обичани в страна, разделена между модерното и традиционното. В основата на тази история се крие разбирането на жените за сексуалността. За Елмас сексът е болка и задължение, което тя трябва да изтърпи, за да има свои деца. Ченаз, от своя страна, е сексуално разкрепостена и опиянена от желанието на партньора ѝ за пълен контрол. Филмът поставя изключително важен акцент върху правата и ограниченията, които съществуват днес за жените в Турция.  Проблемите, които се разискват, са валидни и за всички останали държави по света.

Гледайте филма "Тъмносветло" на 15 март от 16:15 в кино "Люмиер Лидл"

"Ана, любов моя" - за обичта и жертвата

Балканският конкурс, подкрепен и тази година от "Домейн Бойар", беше открит с румънския филм "Ана, любов моя", на режисьора Калин Петер Нетцер. Филмът е награден в Берлин със "Сребърна мечка" за артистично постижение.

В новия си филм Калин Петер Нетцер, познат на българската публика с безмилостния "Позиция на дете", продължава да изследва нездравите взаимоотношения. Ана и Том се запознават в университета в Букурещ, където заедно учат литература. Том мечтае да стане журналист, а Ана иска да преподава след дипломирането си. Любовта между тях пламва мигновено, въпреки тежкото психическо заболяване на главната героиня, с което Том става наясно още на първата им среща. В юношеството си Ана, по настояване на семейството си, започва да пие силни лекарства срещу паническите си атаки. Отношенията й с Игор, нейният изключително властен и груб пастрок, са далеч от нормалните. Години по-късно нито пастрокът одобрява връзката й, нито бащата на Том. В опита си да й помогне, Том води половинката си на лекар, който й изписва нови доста по-леки хапчета. Лекарят смята, че най-доброто лечение е тя да се отпусне и да сподели терзанията си, но тя предпочита да мълчи. На новите доста по-слаби лекарства Ана получава нервни сривове все по–често. За капак на всичко, тя забременява и иска да задържи детето, въпреки огромна опасност за нея и бебето, ако не започне терапия незабавно... С времето двамата влюбени влизат във все по-трудно поносими отношения на зависимост. Това е един филм за голяма любов, която обаче изисква много жертви и от страна на двамата.

Дали двойката ще успее да извърви тежкия път ще разберете, ако гледате "Ана, любов моя" ДНЕС, 14 март от 13:00 в Кино "Люмиер Лидл"

"Ранени сърца" – светът на Раду Жуде, в който всичко е възможно

След "Най-щастливото момиче на света" (2009) и "Всички мои роднини" (2012), румънецът Раду Жуде окончателно се изкачи на европейския артхаус връх с черно-бялата си история от 18-и век "Аферим!" (2015), който грабна Сребърна мечка за най-добра режисура на Берлинале. Във взелия две отличия от фестивала в Локарно "Ранени сърца", авторът скача един век напред, разглеждайки личното бедствие на туберкулозата, с което да предложи нов поглед върху емпатията, смъртта и жаждата за живот.
Приликите с "Вълшебната планина" на Томас Ман не са случайни, макар филмът да е базиран на текстове от румънския писател Макс Блехер, включително едноименния му биографичен роман. На фокусът в случая се оказва Емануел, който пристига в санаториум край морето. След преглед от местния лекар става ясно, че сложното заболяване ще му коства няколкогодишен престой в лечение и мъки.
Раду Жуде ползва въпросния контекст да покаже борбата на главния си герой и отказа му да се предаде на болката. Но нима всичко е изгубено за Емануел? Мобилността условие ли е за щастие? Преживяванията му в санаториума, отношенията му с другите пациенти, размишленията му върху смъртта, любовта и надеждата формират увлекателен, сякаш забранен свят, където противно на очакванията, почти всичко е възможно.
Младият дебютиращ Лучиан Теодор Рус е достатъчно убедителен в главната роля, притежавайки и партньор в лицето на Ивана Младенович като Соланж – бивша пациентка, върнала се към живота след дългогодишно лечение в санаториума. За него тя е нещо повече от интелигентна и привлекателна млада жена – тя се явява негова муза и символ на вярата, че има смисъл в мъката и че спасението е възможно. Контрастът между болезненото "сега" и щастливото "после" лежи в центъра между техните ранени сърца.
Техническите аспекти на филма са не по-малко важни. Камерата на румънския маестро Мариус Пандуру е статична подобно на неподвижните пациенти: тя просто съзерцава, пренасяйки с финес и достойнство (не)ограничената представата на пациентите за Ад и Рай върху зрителя.

Гледайте филма "Ранени сърца" ДНЕС, 14 март от 20:15 в кино "Одеон" или на 17 март от 13:45 в кино "Люмиер Лидл"

 "T2" – мейнстрийм без меркантилност 

Няма да споменаваме как това е единственото продължение до момента на Дани Бойл и как той лично е помолил Джеймс Камерън, ако може продължението на "Трейнспотинг" да има абревиатурата "Т2", каквато познаваме от Терминатор сериите. Излишно е да се споменава и за българското присъствие, тъй като така или иначе това е един от лайтмотивите на тазгодишния София Филм Фест.
Ще се опитаме, обаче, да избегнем и носталгията по първия филм и нетърпението по очакваното продължение. Първата и втората част са доста различни, въпреки чувствително сериозните препратки под формата на визионни или драматургично близко случващи се действия, с леки доработки или допълнения. Еволюиралият "консуматорски" монолог, който засяга основно социалните мрежи в днешни дни на Юън МакГрегър, също не бива да бъде пренебрегван.
Първият филм определено е този, който е по-ъндърграунд, докато вторият по-скоро се хваща по посоката на мейнстрийма, без да бъде меркантилен. И точно това се е случва с главните и добре познати персонажи от първия филм – те са станали част от тази „консуматорска” революция, макар и миналото им все пак да е неизбежна част от настоящето.
При първия „Трейнспотинг” преобладаваха гамите на тягостната обстановка (приглушените цветове, характерни за онези години) и само там, където се налагаше, се намесваха по-светлите цветове, и въпреки че е с гротесков привкус, определено се усещаше мрачната нотка.
Във втората част обстановката е много по-различна и много по цветна, дори и в мрачните сцени, в които персонажът на Робърт Карлайл търси своето възмездие, където царува синьото и неговите прилежащи нюанси. Въпреки 20-годишната си пауза втората част относно тематиката си не е нито назад, нито напред, а точно на мястото си, защото засяга всички ежедневни неща случващи се на "острова", а и в ЕС – присъствието на емигранти и усвояването на еврофондове и злоупотребата с тях например.
Прекалено рано е да се каже дали втората част на "Трейнспотинг" ще бъде класика, но определено ще събуди интереса у тези, които не са гледали първата.

Гледайте единствената прожекция на "Т2" в рамките на 21-вия София Филм Фест ДНЕС, 14 март от 20:30 в кино "Люмиер Лидл"