ТЕРИ ГИЛИЪМ специален гост на 20-ия юбилеен София Филм Фест
Режисьорът ще получи Наградата на София за своя принос в изкуството на киното.
На 1 март в Дома на киното стартира специална ретроспектива от филми на легендарния Пайтън
Тери Гилиъм е един от безкомпромисните колоси в киното - индивидуалист, изключителен визионер, член на знаменитата комедийна група „Монти Пайтън”, създал многобройни забавни, абсурдни и изпълнени с фантазия филми, носител на две награди „БАФТА”, както и на четири награди от кинофестивала във Венеция, с номинации за „Оскар” и „Златен глобус”, както и за много други престижни филмови награди.
За всички, които харесват „съвсем-различното” кино, но и безкрайно много ценят уловените комични детайли в света около нас, филмите на Тери Гилиъм винаги са истинска наслада – за душата, ума и всички сетива!
В програмата на София Филм Фест ще бъдe показана специална ретроспектива на Гилиъм, започваща на 1 март в Дома на киното. Визитата и филмите на големия майстор са реализирани съвместно с Британски съвет по повод 20-годишния юбилей на фестивала и 25-годишното ни партньорство!
Терънс Ванс Гилиъм e роден в Минесота на 22 ноември 1940. Когато е 12-годишен, семейството се премества в Лос Анжелис, където Тери се среща отблизо с холивудската реалност. След гимназията Гилиъм започва да учи физика, а след това и политически науки в колежа „Оксидентъл”. След като завършва, известно време работи в списание - рисува и се занимава с дизайна на изданието. Историята му там свършва, когато се записва в Националната гвардия. Следват години на социални помощи, обиколки на Европа с мотоциклет и голямата среща с рекламния бизнес след завърщането му в Америка. По време на политическите смутове през 60-те, Тери Гилиъм се опасява сериозно, че може да стане терорист, затова решава да си стегне куфарите и да напусне САЩ. Заминава за Великобиртания, а там с помощта на Джон Клийз започва работа в детско телевизионно шоу. Именно телевизията го среща по-късно с останалите партньори от великите „Монти Пайтън” – Тери Джоунс, Ерик Айдъл и Майкъл Пейлин, като впоследствие към тях се присъединява и Греъм Чапман.
Телевизионната програма „Летящият цирк на Монти Пайтън” превръща младите мъже в най-популярните комици на Острова, а Гилиъм получава мястото на постоянен аниматор. Той отговаря за цялостния визуален стил на телевизионните изяви на комедийната група, а по-късно сърежисира и е художник на филмите им. Тери Гилиъм се изявява и като актьор – една от най-популярните му роли е тази на кардинал Фанг от скеча за Испанската инквизиция. По това време той се запознава с бъдещата си съпруга Маги Уестън, която е гримьорка на Монти Пайтън, а впоследствие работи като гримьор и в неговите филмови проекти. Изобилието от черен хумор и безжалостни пародии на общоприетите ценности стават запазена марка на шоуто. „Има една част от мен, която винаги си е падала по маниашки неща, по неистови анимационни представления. Винаги съм харесвал атракции, изродско шоу. Джери Люис беше изродско шоу... Абсолютна гротеска, ужасно, без вкус. Обичам нещата да са без вкус”, споделя за своите предпочитания Тери Гилиъм.
През 1975 година на големия екран излиза дебютният режисьорски филм на Гилиъм „Монти Пайтън и Свещеният Граал”, един от най-забавните и знакови за комедийната група филми и до днес. През 1977 година Гилиъм екранизира „Джабероуоки” на Луис Карол – средновековна фантазия с Майкъл Пейлин. По-късно Гилиъм има принос към филмите на Пайтън „Животът на Брайън” и „Смисълът на живота според Монти Пайтън”, но оставя Джоунс да режисира сам първия. През 80-те Тери Гилиъм снима едни от най-известните си филми - живописната приказка за пътуващите във времето крадци „Бандити във времето” (1981), която става истински хит в Америка; скандалният „Бразилия” (1985), символ и образ на безнадеждната битка с всемогъщата бюрокрация на тоталитарната държава, мечтателният човек-чиновник в полет към бленуваните любов и свобода. Филмът не успява да се добере до добри боксофис резултати, но за сметка това печели верни фенове по цял свят заради оригиналния сценарий, страхотен визуален стил и мрачния си хумор. Това е и филмът, който извоюва на Гилиъм прозвището „труден режисьор”. Той не се отказва и няколко години по-късно прави още един некомерсиален хит - „Приключенията на барон Мюнхаузен” (1989), създаден със зашеметяващия бюджет от 46 милиона долара и с цял куп звезди - Джонатан Прайс, Робин Уилямс, Стинг, Ума Търман, Оливър Рийд. Но след него идва триумфалният „Кралят на рибарите” (1991), които се приема в Холивуд за първата комерсиална продукция на Тери Гилиъм. Помагат и отличните изпълнения на Джеф Бриджис, Робин Уилямс, Аманда Плъмър и спечелилата „Оскар” Мерседес Рюл, както и въздържането от сложни спец-ефекти. Филмът става истински боксофис хит и жъне овации, а въодушевеният от успеха Гилиъм разработва кинопроект за полицай, попаднал в света на детските фантазии, но „Парамаунт” спира работата заради финансови проблеми. Минават пет години преди Гилиъм да се се завърне с още една успешна продукция – забележителният „12 маймуни” (1995). Историята за света, разрушен от смъртоносен вирус, е един от култовите филми на 90-те, а Брад Пит получава номинация за „Оскар” за поддържаща роля.
Следва скандалната еканизация по романа на Хънтър С. Томпсън „Страх и омраза в Лас Вегас” (1998). Премиерата на филма, от който последователно се отказват Скорсезе и Никълсън, е на 16 май 1998 година в Кан. Критиката не крие съмненията си за по-нататъшната творческа кариера на режисьора след такъв филм. Коментира се „скритата пропаганда” на наркотици, но най-важни са уникалните превъплъщения на Джони Деп и Бенисио Дел Торо, както и неукротимата фантазия на режисьора, помогнала му да екранизира един от сложните романи на 20-ти век.
След 7-годишно прекъсване Гилиъм представя „Братя Грим” (2005), с участието на Мат Деймън и Хийт Леджър. Отзивите за филма са противоречеви, но в крайна сметка се оказва, че продуцентите се намесват в режисьорската версия на филма и нанасят някои промени, които остават във версията, представена пред публиката. Следващият проект – „Земя на приливите” (2006) е удостоен с наградата ФИПРЕССИ на международния кинофестивал в Сан Себастиян. През същата 2006 година Тери Гилиъм решава да се откаже от амеркиканското си гражданство.
През 2007 Тери Гилиъм стартира пореден свой проект в съавторство с Чарлс Маккеън – това е „Сделката на доктор Парнасъс” (завършен през 2009), стопиран за известно време вследствие внезапната смърт на актьора Хийт Леджър. „Докато снимахме „Сделката на доктор Парнасъс”, научихме новината за смъртта на Хийт, която ни съсипа, - споделя Тери Гилиъм в интервю за работата по филма. - Прекарахме целия ден - с Ейми Гилиъм и с отговорния оператор Никола Пекорини, лежейки на пода. Хийт е мъртъв, а ние дори не можехме да го осмислим...” Тери не се отказва - и довършва филма с трима от най-известните актьори, добри приятели на него самия и на Леджър - Джони Деп, Колин Фарел и Джъд Лоу. Резултат е магнетичен и въздействащ, изцяло в стила на Гилиъм!
Последният реализиран филм на прочутия режисьор-магьосник е „Теорема Нула” (2013). Историята разказва за компютърен хакер на име Куин Лет (Кристофър Валц), който живее като отшелник в дома си в търсене на тайната за човешкото съществуване и разбира се, е опакована в неповторимия, шантав визуален стил на Тери Гилиъм, с много гилиъмски хумор и с изключителната актьорска игра на Кристоф Валц, Мат Деймън, Тилда Суинтън, Дейвид Тюлис, Бен Уишоу и др.
„Причината да не гледам вече толкова много филми е защото не се изненадвам. Обичах филмите, защото те ми отваряха врати към светове, които никога не съм си представял, че ще видя. Това вече се случва много, много рядко... Студиата в Холивуд възприемат хората в Америка като тъпа аудитория. Те се опитват да занижават стандартите колкото се може повече, за да стигнат до широката и тъпа публика. Аз продължавам да се противопоставям на това и искам да вярвам в интелигентността на зрителите. Но ако продължаваш да храниш хората с бебешка храна достатъчно дълго, те накрая ще започнат да я харесват...”, казва Тери Гилиъм.
„Точно преди 20 години с Британски съвет направихме първия фестивал на Монти Пайтън в Дома на киното. Специален гост беше Тери Джоунс. Стана паметно събитие. По-късно същата година Тери ми съдейства да се запозная с другия Тери от групата и да направя интервю в дома му в Лондон. Беше уникално преживяване. Да бъдеш в петвековната къща на втора на „Бразилия”, сред макети, реквизит и плакати от филмите му, не се случва всеки ден. Оттогава винаги съм мечтаел той да ни гостува. На всеки две години му пращах покани, които той отклоняваше поради заетост. Радвам се, че на 20-годишнината на СФФ Тери Гилиъм ще бъде с нас. Всъщност това е някак си естествено.” Стефан Китанов