01
Feb
2017

Адела Пеева ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното

Преди броени дни Адела Пеева отбеляза своя 70-годишен юбилей.

45 години от житейския й път са посветени на киното.

Нейните документални творби „Чия е тази песен?” (2003) и „Развод по албански” (2007) и до днес са единствените български филми с номинации от Европейската филмова академия (EFA) за най-добър документален филм.

Адела Пеева е от онези смели творци, които успяват да претворят човешката история в кинодокумент на времето, да открият уникални съдби и да ги претворят в увлекателен разказ, който да трогне зрителите... Сред многобройните си документални филми, Адела Пеева има и игрален филм – „Съседката” (1988), избиран на два пъти от зрителите на БНТ за един от 50-те любими български филми в класация 50 години БНТ, както и един от стоте любими български филма в класацията по повод 100-годишнината на българското кино.

Адела Пеева е родена в Разград. Завършва кино- и телевизионна режисура в Академията за театър, филм, радио и телевизия в Белград през 1970 г. Работи  за телевизионни програми като режисьор в бивша Югославия. След завръщането си в България, тя е ангажирана с проекти като режисьор в Студия за документални филми „Време” и реализира над 50 филма. „Майки” (1981), удостоен с награда „Сребърен Ритон”, и „В името на спорта” (1983), носител на Наградата на критиката на Националния фестивал за неигрални филми „Златен Ритон” в Пловдив, са забранени от властите и излизат на екран едва след промените през 1989 година, когато са показавани многкратно у нас и в чужбина.

„Правенето на самия филм и това, че даваш думата на хора, на които никой не им я е давал преди, действа като катарзис. И за мен, и за тях. Така че след това аз се чувствам добре. Изпълнила съм нещо, което е трябвало да направя.”

(в. „Труд”)

След 1991 година режисьорката създава продуцентска къща „Адела Медия”, която реализира над 30 документални филма в сътрудничество с партньори от Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Дания, Белгия, Швеция и Турция и телевизионните канали ZDF/ARTE, RBB/ARTE, RTBF, WDR, YLE/TV1, TV-Facta, Synevizion Film. Адела Пеева не спира да работи активно по различни идеи за филми, които получават подкрепа от програмите Eurimages, Media Plus Programme, Програма МЕДИЯ, Фондацията KulturKontakt Austria, от фонда Jan Vrijman, фонда за документално кино СОРОС.

Сред документалните проекти, реализирани от „Адела Медия”, са „Къща върху камък, къща върху пясък” (1998), „Излишните” (1999), създадени с финансовата подкрепа на Национален филмов център и в партньорство с чужди компании.

Със сигурност едно от най-емблематичните заглавия с авторския подпис на Адела Пеева е филмът „Чия е тази песен?” (2003) – копродукция на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия, получил номинация на Европейската филмова академия за най-добър документален филм за 2003 година. „Чия е тази песен?” е представен в програмите на 50 международни филмови фестивали, между които „Трайбека” в САЩ и IDFA в Холандия, отличен е със 17 национални и международни награди. Голям е успехът и на следващия филм на режисьорката - „Развод по албански” (2007), с над 30 фестивални участия у нас и в чужбина, удостоен с 12 награди.

Всеки филм, всеки проект е съдба за себе си. Когато започвам да правя документален филм, аз се ръководя от максимата, която научих още в Академията в Белград„ако направиш един лош филм, след това няма да има друг!” Принципът беше такъв – всеки филм трябва да станедобър, защото струва пари, ако не - шансът ти да продължиш със следващ проект, е малък! С тази философия се върнах в България. И наистина-всеки филм, който започвам, се оказва предизвикателство, което ме водипо пътя...

(„Денят започва с култура”, БНТ)

През 2010 година Адела Пеева завършва филма „Кметът”, показан с голям успех на София Филм Фест (носител на Наградата на град София за ярко постижение в областта на киното, Награда за режисура на фестивала „Златен ритон”, Наградата за най-добър документален филм на Българската филмова академия), а през 2013 година е готов „В търсене на Списаревски”.

През 2011 година Адела Пеева е специален гост на Фестивала в Кан, като един от 20-те изтъкнати европейски режисьори, поканени за честването „20 години програма МЕДИА”. Българската документалистка е член на Европейската филмова академия (EFA) и на Изпълнителния комитет на Федерацията на Европейските режисьори (FERA). Била е член на журита на фестивали в Кан, Берлин, Локарно, Сараево, Мумбай и Европейската филмова академия за документално кино. През 2009 година е председател на журито за документално кино на София Филм Фест. Адела Пеева е участвала в много срещи, конференции и семинари във Финландия, САЩ, Ирландия и Италия, била е гост преподавател е в Университетите на Оклахома и Лойола, Ню Орлеанс, САЩ през 2009 година.

През 2012 г. Адела Пеева е удостоена с орден „Златен век” за цялостен принос към българското кино и култура.

През 2015 г. Адела Пеева създава сайт, посветен на жените режисьори в българското игрално кино (http://jeni-bg-kino.com/).

„За мен в документалното кино човекът е в основата на всичко - съдбата му, неговата история, неговият разказ. Има толкова хора, които като че ли са ме чакали или са чакали някого другиго, но съм отишла аз... Аз нямам отрицателни герои. Ако някой не ми харесва, дори да е много положителен човек, не мога да го направя герой на свой филм. Но, дори да е негативен, ако е Характер, с главно Х, образ, така му се е стекъл животът, така Господ го е създал - тогава да. И той усеща, че въпреки че е „лошият”, аз го уважавам, поставям го наравно с другите и с мен.” (в. „24 часа”)