Балканският уестърн „Кучета” представя суровото лице на една особена реалност

Качественото жанрово кино винаги е имало своите верни привърженици, а в случая с „Кучета” става дума за различен тип история и атмосфера от това, което познаваме във филмите на новата румънска вълна. Трилърът, който залага на съспенс, неочаквани обрати и абсурдизъм, съчетава в себе си най-доброто като похвати от уестърн-жанра и кино-ноар и в същото време остава верен на реалността в описанието си на бруталната действителност в румънската провинция.

Критиката определя филма като румънския прочит на „Няма място за старите кучета” на братя Коен. Режисьорът Богдан Мирика се вдъхновява за историята от хората и начина им на живот, които е наблюдавал в южна Румъния в детството си: „Понякога в летните вечери ставах свидетел на онези дивашки побоища между местните. Те използваха всички възможни импровизирани оръжия – от верига на колело до талпи или брадви. И си спомням, че това, което ме озадачаваше най-много не беше насилието, а неговия произвол. Тези хора не се нуждаеха от причина, за да влязат в битка – те просто искаха да видят кой ще победи. За всички тези диваци и липсата на морал, имаше потомствена чистота за техните действия. Все още си спомням чувството. За това става дума в „Кучета”.

Филмът е част и от програмата „София Филм Фест на път” и публиката в град Русе може да бъде видян на 4 ноември от 18:00 часа в Доходно здание с ВХОД СВОБОДЕН за всички зрители.

„Кучета” може да бъде видян и от зрителите в София в Дома на киното на 15 ноември от 20:30 часа.

Филмът е копродукция между Румъния, Франция, България и Катар като продуценти от българска страна са Стефан Командарев и Катя Тричкова („Арго Филм”). „Зачетох синопсиса и историята за уестърн, който се случва в румънската Добруджа, възбуди интереса ми, - споделя Стефан Командарев пред „Капитал”. – По принцип се търсят специфични истории от една държава, които обаче да срещат разбиране по цял свят. Трябва да вълнуват хора от различни култури. „Кучета” е заснет по един мексикански начин, но историята си е наша, абсолютно може да се случи и в България.
Копродукциите в никакъв случай не са формула за всичко – всяка изисква различен подход. Международните копродукции са важни, когато искаш да направиш нещо с малко по-голям бюджет и по-голяма сложност на изпълнението. Но едно от добрите неща, които се появиха в последните години в Националния филмов център, е сесията за нискобюджетни и за късометражни филми, т.е. има вече различни възможности за нискобюджетни продукции и дебюти.”

Получил наградата ФИПРЕССИ в конкурсната програма „Особен поглед” на Кан 2016, филмът триумфира и по международните фестивали в Сараево, Стокхолм, Трансилвания и още десетки филмови форуми в цял свят.